Всъщност снимките са направени СЛЕД раждането, защото нямаше кой да снима докато се раждаше. Но ще го подкрепя с текст:
На 20 Април, в зората на утрото синът ни вдъхна първата си глътка въздух в живота си и видя белия свят в родния си дом, в хола, до камината, под акомпанимента на
мека музика и птичи песни.
Там аз, Мирена и Бог бяхме единствени свидетели на свещеният акт на раждането.
Бяхме се подготвили предварително за този важен момент, изчетохме литература, преведох доста материали за Мирена (можете да ги намерите на
http://homebirth.beinsa.info) свързахме се с други хора, които са раждали у дома. Всичките й показатели бяха добри и не даваха изгледи за проблемно раждане.
Единственият проблем, който откриха беше седалищното разположение на бебето, но с малко "разговори" с него (да, то разбира всичко) и упражнения то се намести правилно.
Всичко беше приготвено -- стерилни ножици, конци, черги, пелени, корито и чакахме. Вече имаше леки контракции през предишните седмици но излязоха все лъжовни.
Контракциите са започнали в 10 вечерта и постепенно зачестиха. Към 3 часа през ноща се събудих от пъшкането на Мирена, която се разхождаше напред-назад и нещо ми каза, че това е нощта на събитието.
Станах, запалих камината, пуснах специално подготвена
релаксираща музика, запалих благовония и свещи.
Обстановката беше уютна, релаксираща, обграждаща със сигурност...
Постепенно паузите между контракциите се съкращаваха, болките бяха настоятелни. Тя ту беше права, ту седнала, избираше позите според вътрешното си усещане.
Аз я държах, преливах й сила и я окуражавах. Справяше се много добре.
Околоплодните води бяха вече изтекли. Към 4.50 часа контракциите вече бяха един непрекъснат поток, Мирена ги вокализираше със всевъзможни звуци. През това време тя беше полу-легнала на една страна, после смени позата с кучешка и в един момент усети прорязването. Темето на детето се подаваше! Аз й казах да напъва полека и след няколко напъна синът ми беше в ръцете ми. Това беше единственият съзнателен напън през цялото раждане!
И там, осветен от отблясъците на домашното огнище се появи първородният ни син!
Той изплака на мига в ръцете ми, а аз изживях най-щастливият миг в живота. Казах му: "ДОБРЕ ДОШЪЛ". Беше изключително изживяване, което се помни за цял живот.
Веднага (по препоръка на
Ирина) му нахлузихме предварително приготвена шапка и го увихме в една хавлия и вълнен шал (тогава е снимана и първата снимка). Беше целият обвит в бял "крем", който не бива да се мие, защото го предпазва от инфекции в тази нова за него среда. Това бяло нещо постепенно попи и бебето придоби розов цвят.
Мирена полегна на една страна, болките затихваха, 10-на минути по-късно излезе плацентата, доста голямо нещо... Огледах я внимателно дали е цяла (защото знаех, че се случва да остават парчета в майката) и я сложих в една тавичка, която вдигнах над детето за да се изтече кръвта и то да поеме нужните вещества в тези първи и важни мигове, когато заработват дробовете и други органи.
Оттам нататък имаше около 30 минути още затихващи контракции. Имаше леко кървене от матката, но никакви разкъсвания.
Когато кървенето и болките спряха тя си направи промивка с отвара от лайка, която бях предварително приготвил. После се изкъпа и взе бебчето в ръце и му даде да кърми. То се успокои и заспа.
Мисля, че защото тя избираше позите и се
остави на природната интуиция да я води до края нямаше- никакви разкъсвания и увреждания (за дете 3.5кг!), пъпната връв нормална и раждане с главата напред.
Не сме го тормозили да го мерим, къпем, режем пъпната връв и му капем разни капки. Най-важното беше то да легне върху гърдите на майка си, да се успокои след дългото пътуване от топлото й сърце.
Aз известно време държах плацентата високо за да се източи. През това време детето засука, после заспа спокойно и блажено.
Мирена е описала раждането си от позицията на родилка и майка, можете да го
прочетете тук.Пожелавам всички деца да идват на този свят заобиколени от хармония и любов!
По този повод една наша приятелка-поетеса написа много хубаво стихотворение:
РАЖДАНЕ НА НОВОТО
Мъж, Жена, една Вселена.
Дете в утробата отправя се на път.
Любов и тайнство във ръце поемаш,
Животът нов пулсира в малка гръд.
Безпомощни са тя и то пред тебе.
Доверие и обич орисват твоя син.
Тихо с радостта започва ново време.
От днеска посветен си в бащин чин.
