Позната сцена: раждаща жена лежи на болнично легло, заобиколена от мъже и жени с маски. По челото й се стича пот и тя крещи: “Не мога! Не мога! Боли ме! Боли ме!”. Eто така медиите ни представят раждането. Но това ли е истината? В действителност за много жени раждането не е болезнено или трудно. Наричат ги късметлийки, но съм склонен да вярвам, че това по-скоро се дължи не на късмет, а на нагласата на раждащата жена и на хората, с които тя е избрала да бъде заобиколена. Ето така изглежда едно нормално раждане. Ако смятате, че тази жена е изключение ви приканвам да гледате филма "Раждане с оргазъм - една ревниво пазена тайна"
Download this and other original video files with Multiply Premium. | Лелееееее...шашнах се изглежда толкова лесно. |
 | ludmil wrote on Sep 22, '07, edited on Sep 25, '07 Всички животни раждат лесно, човекът не е изключение в природата. Ако нещо ни отличава от животните то е, че умеем да правим простите и лесни неща сложни. Когато се подготвях за раждането на Мирена гледах http://ludmil.multiply.com/video/item/4 на което след като се роди (пак у дома) бебето всички (заедно с бащата) се пъхнаха под юргана да поспят, като едно семейство. Толкова просто и естествено е. |
| Maй страха е при нас хората есновния виновник за забравим природата... |
 | абе не мога да се съглася, че всички животни раждат лесно. просто за тези, които умират при раждане не разбираме. естествен подбор....
понеже този метод не го прилагаме при хората вече (защото едно време е действал доста)
преди години развъждах кучета, та от тях знам. а пък и съм слушала страшни истории за раждането на теленца, напр.
знам, че котките раждат лесно....
радвам се, че при вас с мирена раждането на самуил е било леко и е минало добре.
моят лекар ми казваше също, че раждането е много естествено нещо и не бива да ме притеснява. каза: Що да не идем на море, защо да не мога да те изродя те жените си раждат сами. няма какво много да им правиш.
ама не ходихме на море де :) |
| в района в който живеем има много овце и кози. Всяка година раждат -- това са стотици раждания. Говори съм с овчарите, смъртните случаи са редки. Ако има, това е естествена селекция -- болни, увредени животни, в природата има такива механизми.
А и ние някак не искаме да приемем, че сме част от природата, искаме да сме над нея, нейните правила да не важат за нас. Уви, не е така и тя напоследък тя ни го показва.
|
 | А аз така се сънувах на два пъти, докато бях бременна, но в банята и беше наистина много лесно. :)) |
| ludmil wrote on Sep 23, '07, edited on Sep 23, '07  Но пък можем да контролираме това да не сме болни и увредени или поне не много и да избегнем гибелта. ;)  всъщност в това е трагедията, не контролираме, а отдалечавайки се от хармонията на природата причиняваме сами болестите и страданията си. Животните боледуват от малко на брой болести, които са едни и същи от векове насам. При човека те са стотици и всяка година се появява нова неизлечима болест, въпреки напредналата медицина, въпреки, че споделяме с по-малките си братя същият въздух, земя, вода... Днес медицината е заразена с един опасен вирус -- $$$ парите $$$ -- и този вирус е подменил изцяло основната й цел -- да учи хората на здраве. Сега болниците са търговски дружества, а здравият човек е непечеливш клиент. За да продължи да съществува, тази система трябва непрекъснато да убеждава хората, че не могат без нейните скъпоструващи услуги. Най-добрите й инструменти са страха и ваксините. Страх от раждане БЕЗ ТЯХ, страх от лечение БЕЗ ТЯХ. А с ваксинациите си осигуряват така нужните пациенти за години напред. Резултатът -- болна и бедна нация, богати фармацевтични Корпорации (горещо препоръчвам документалният филм Корпорацията) А не е ли болестта едно отклонение от Хармонията, което трябва първо да се поправи, преди всички хапове и процедури? Столетниците, които смятаме за изключение, са всъщност нормални хора, живели в хармония с Природата, хармония със себе си. Мнозина от тях никога не са стъпвали на лекар. Човек може и трябва да живее поне до 150 години. Дълголетниците живеят скромно, не преяждат, не злобеят и са в хармония със себе си. (вижте тази тема) |
 | А възможно ли е въобще да се живее в хармония с природата или човекът по дефолт е противопоставен на нея? Това си го мисля цяло лято - четохме с мъжа ми Лидлоф и си говорихме за индианците йехана, които тя описва. Дали техният начин на живот е отговорът, само така ли може да се живее, за да не се вреди на природата и да бъдем в хармони с нея? Защото те са много щастливи, но живеят на изолирано място и начинът им на живот никога не се променя - не се създава нищо ново, не се откриват континенти, няма Моцарт и Микеланджело? Ако могат да се съчетаят тези двете неща - прогрес и хармония с природата, това ще е отговорът. Обаче ми е ужасно трудно даси го представя. Вие вярвате ли, че е възможно? Как си го представяте, ще ми е супер интересно да прочета. |
| ludmil wrote on Sep 23, '07, edited on Sep 23, '07 Не само е възможно, но е единственият ни път на оцеляване. Само дето някои още не са го разбрали и си живеят все едно нищо не става. Но промяната не просто чука на вратата. Тя блъска по нея и всеки момент ще я разбие: непознати опасни вируси, нечувани жеги, пожари редуващи се с потопи, все по-силни урагани, зачестили земетресения... Това е новият тон на майката Земя... Имайте в пред вид, че всичко по отношение на климата, представено от медиите е силно разводнено и омаловажено. Защото, както с медицинската индустрия, екологично осъзнатия човек става недоходоносен за корпорациите -- той престава да консумира. Истината е много по-сериозна и всеки трябва да е направил вече избора си. Имах шанса да стана свидетел на ледената буря в Канада, през 1998-ма, която из основи промени разбиранията ми за бъдещето на цивилизацията. Ледената буря (Ice storm) предизвика сериозна авария в цялата електрозахранваща мрежа на провинция Квебек и в резултат тя остана без ток за 2 седмици до 2 месеца. Спряха влакове, самолети, бензиностанции, магазини, банки. В даден момент стана ясно, че не можеш да напуснеш града, защото дори бензин няма къде да сипеш. Следващото потресаващо откритие беше, че не можеш да си купиш дори свещи, защото банкоматите не работят а в магазините не приемат кредитни карти. Да, може да имаш сто милиона в банката, но ще умреш от глад, защото в мига в който спре тока, те престават да съществуват. Храната в магазините започна да се разваля, водата във водопровода стана негодна за пиене, защото спряха пречиствателните станции. Всички, които се отопляват на ток се оказаха в тежко положение, защото там сградите нямат кумини, да не говорим за печки. Самите хора дотолкова са загубили най-елементарните си познания, че дори не знаеха как да си запалят огън, въпреки, че дърва имаше в изобилие. И така, представете си картинката... Ако не беше помощта на съседните провинции, щяха да измрат като мравки. Но случи ли се това в глобални мащаби (както беше с пожарите по балканите), никой няма да може да помогне. Това е цивилизацията днес -- бронзовият колос със глинени крака. Българинът има огромен шанс в момента да направи достойна правилна крачка -- пълно е с пустеещи домове по селата, заобиколени от чудна, девствена природа. Но вместо да направи крачката българина постъпва като безумец -- заменя земята си срещу хартийките на англичаните, а те с охота се заселват тук, защото са по-добре осведомени и знаят какво я чака Англия в близко бъдеще... Ние закупихме малка къща в околностите на Търново и сега живеем доколкото се може по-екологично (описал съм го с няколко думи тук) Оказва се, че е възможно. Природата практически ни доставя около 70% от храната, само да решиш да обикаляш и да събираш -- плодове, гъби, билки... Една част е от градината до къщата. Отоплението за зимата няма нужда да е под формата на рекет, както е с Топлофикация -- дървата са в гората, паднали, сухи. |
 | hommelette и аз съм се чудила същото. Дали, ако човек е в хармония ще има нуждата да твори хармония. Дали ще има желание да създава музика, ако слуша прекрасното песнопение на гората и то му стига.
Дали редуването на приливи и отливи, на светлина и тъмнина не е точно в това... да се изгубим и после отново да се намерим, като се претворяваме всеки път...
Вчера ходих до Царичина (там според "легендата" в една дупка( (зазидана) има лемурийци изпаднали в много дълбока медитация, един вид замразени) и си мислих какво ли биха ни казали те? Повечето приятели с които бях искаха, ако можеха да влязат. Да търсят, не да съзерцават. И отново редуване - съзерцание и търсене. Тела в движение и покой...
Дали, ако светът ни е съвършен няма да "закърнеем"....
Живот близо до природата - така желано нещо и за мен, за нас. Един ден ще стане реалност, надявам се да е по-скоро...
"Днес медицината е заразена с един опасен вирус" - честно казано отдавна е болна медицината, но за щастие не всички медици са болни :)
|
| всъщност в това е трагедията, не контролираме, а отдалечавайки се от хармонията на природата причиняваме сами болестите и страданията си.
Животните боледуват от малко на брой болести, които са едни и същи от векове насам. При човека те са стотици и всяка година се появява нова неизлечима болест, въпреки напредналата медицина, въпреки, че споделяме с по-малките си братя същият въздух, земя, вода...
Днес медицината е заразена с един опасен вирус -- $$$ парите $$$ -- и този вирус е подменил изцяло основната й цел -- да учи хората на здраве. Сега болниците са търговски дружества, а здравият човек е непечеливш клиент. За да продължи да съществува, тази система трябва непрекъснато да убеждава хората, че не могат без нейните скъпоструващи услуги. Най-добрите й инструменти са страха и ваксините. Страх от раждане БЕЗ ТЯХ, страх от лечение БЕЗ ТЯХ. А с ваксинациите си осигуряват така нужните пациенти за години напред. Резултатът -- болна и бедна нация, богати фармацевтични Корпорации (горещо препоръчвам документалният филм Корпорацията)
А не е ли болестта едно отклонение от Хармонията, което трябва първо да се поправи, преди всички хапове и процедури? Столетниците, които смятаме за изключение, са всъщност нормални хора, живели в хармония с Природата, хармония със себе си. Мнозина от тях никога не са стъпвали на лекар.
Човек може и трябва да живее поне до 150 години. Дълголетниците живеят скромно, не преяждат, не злобеят и са в хармония със себе си. (вижте тази тема) А, нее, аз имах предвид точно това, което ти си казал - контролираме СЕ чрез съзнателно налагане на хармония в живота си, за да НЕ си причиняваме болести и страднаия. Неточно съм се изразила... ;) |
| Не само е възможно, но е единственият ни път на оцеляване. Че е единственият път ми е ясно, но как по-конкретно си го представяте?
Това със заселването на село например означава ли да няма индустрия въобще? Всеки да консумира само това, което сам си е произвел или най-много нещо, произведено от съседа? Хората са адски много и ако всички почнат да си палят огън с дърва, положението хич няма да се подобри. Не се заяждам с никой, честно, просто се опитвам да намеря отговор на въпроса и ми се струва, че повечето отговори които се предлагат са малко "наизуст".
А и живеем в цивилизация, в чийто център открай време е бил човекът, и затова той традиционно се е чувствал венец на творението и не се е притеснявал да взема всички дарове на природата и да ги използва за свое удобство. Още християнството ни учи, че човекът е най-висш, единственият, който има душа, Божие подобие и т.н. Цялата ни култура винаги е била антропоцентрична. Чудя се дали нещо изградено на тези принципи може да просъществува без да се опитва да подчинява всичко на себе си, както правим до момента и очевидно с доста катастрофални последствия. Дали човекът въобще сам по себе си не е катастрофа за природата? Някой ако мисли нещо по конкретно по темата, много ще ми е интересно, надявам се да ме обнадеждите.
|
| ludmil wrote on Sep 23, '07, edited on Sep 23, '07 По принцип така е -- свръх популацията е един от аспектите на дисхармонията в която сме изпаднали. Както раковото образование се разраства неконтролируемо, така е и с човечеството. Не е случаен намекът чрез агентът Смит от филма Матрицата, че хората са рак за планетата. Имало е времена, когато човек е бил в хармония с нея. И наистина не се е нуждаел от много, защото е живеел с богат вътрешен живот. Вижте само българският фолклор -- в него овчарят общуват с вятъра, със животните, природата му говори. Мислите, че това са фантазии? А индианците, които усещат всичко, като част от себе си? Не, това е реалност -- имало е и има хора, които живеят като част от природата, в пълно единение с нея. И тя се грижи за тях, така, както тялото ви се грижи за всяка негова здрава клетка. Човек има нужда от много малко.. Но когато душата оскудее, в нея се отваря пропаст, която хората цял живот се опитват да запълнят със луксозни коли, къщи, телевизори, забавления... Прочетете речта на вожда Сиатъл -- истинна, пророческа. Може би ще усетите какво сме загубили и къде трябва да се завърнем... |
| овчарят общуват с вятъра, със животните, природата му говори. Мислите, че това са фантазии? Не, изобщо не си мисля, че са фантазии. Но си мисля, че може да е фатално късно да се завръщаме към това. В смисъл дори да има единици, които да го направят, като просто се изолират, не си представям как това ще обърне самите процеси, които са ни довели дотук. По-скоро ми прилича на поведение тип "not in my backyard" - или да става каквото ще, стига аз да не го виждам и чувам. Но както казва вождът Сиатъл, никой не може да избяга от общата ни съдба.
А що се отнася до завръщане към това, за което говори той, явно наистина става дума за прединдустриално общество, тоест вашият отговор е, че не е възможно да се помири прогресът с хармонията с природата.
Това с раковото образувание е класическо сравнение, само че ракът се лекува като се изхвърли от организма. Това значи ли че земята трябва да се отърве от своето раково образувание, за да оздравее? Наистина има доста хора, които мислят точно това, има цяла теория в екодвиженията, разглеждаща Земята като организъм, който досега винаги се е справял с болеститие и сега предстои да се справи и с човека. Само че е доста антихуманна тази теория.
Людмил, познаваме се виртуално, не зная дали си ме познал, аз съм basilisk от bg-mamma
Извинявам се, че така грубо се намесих в темата, която беше малко по-различна, но наистина се вълнувам от тези въпроси - аз често обяснявам на хората какво трябва да правят, за да помогнат за спасяването на планетата, но всъщност на моменти се чувствам доста разколебана дали не ги подвеждам и дали това е наистина възможно. Така че ще продължавам да чета дали някой ще каже нещо оптимистично по въпроса.
А клипчето с домашното раждане е много вдъхновяващо наистина. На мен днес ми е терминът, но още нямам особени признаци бебето да идва. Докато го чакам, нощем си мисля в какъв свят го хвърлям това дете и дали не го очаква съдбата на изрязан тумор - ще гледам да го давам по-оптимистично днес, сигурно е вид пренатална депресия. |
| ludmil wrote on Sep 24, '07, edited on Sep 24, '07 Всъщност, знаете ли в кое е парадокса? Мисля че Артър Кларк го беше казал -- "Вие Земята не я мислете. Само 10,000 години след като човешката цивилизация е изтрита от лицето й, тя ще е чисто нова... Но вас няма да ви има." 10,000 години са един миг в космически мащаб. Детето, което чакаш, вероятно е индиго. Сега всички, освен тези с тежка карма са индигови деца. Те идват с готовите знания, с намерението да спасят земята. ТЕ СА НАШАТА НАДЕЖДА! Всичко, което трябва да направим е да НЕ ИМ ПРЕЧИМ и ДА НЕ ПОЗВОЛИМ на тъмнината да превземе съзнанието им, преди да се разгърнат в потенциал. Дръжте ги далеч от телевизора, от компютъра, от GSM-a, от детските книжки с приказки с насилие и убийства. Пасивно работещият у дома телевизор, компютъра, излъчванията на GSM-a са пролуките, през които мракът управлява младото съзнание. Преди време в автобуса един човек раздаваше детски книжки срещу дарение за болно дете. Книжката се оказа Али Баба и 40-те разбойника. Четох я по пътя. О боже! Толкова насилие и кръв в нея, и това се смята за детска приказка?! Погледнете този плакат. Не, не се стряскайте. Тази зле прикрита порнография е огромен постер на водка Флирт, който заснех... пред гимназия във Велико Търново. Да, плакатът беше поставен на стратегическо място, така, че да се вижда от всички деца а по-надолу по улицата има още едно училище и детска градина. Мислите, че е случайно? Този, който го е поставил там много добре знае какво прави и на чии сили служи... Пазете децата от този демонизъм, облечен в кадифе. Днес злото е с овчи кожух и завладява детето с безобидни форми, като смешни анимации в които героите си причиняват болка един-друг или компютърни игри, където малчугана има за цел да убие повече противници. Заменете тези неща с разходки, с ръчен труд, работа всред природата. Тя е разтворена книга за детето... ако го научите да я чете. Виж материалите в блога ми за индиговите деца и също книгата за тях в линковете. |
 | Алилуя. Благодаря, че ни отваряш очите. |
| ludmil wrote on Sep 24, '07, edited on Sep 24, '07 Нека не звучат като проповед тези неща. Говоря ви от личен опит, неща, които съм опитал и видял.
Нещата са наистина много прости.
Една фраза съм чувал доста напоследък -- имал си (или имали сте) късмет.
Например:
Когато отидох със $100 в джоба в Канада хората там ми казаха -- забрави, нямаш шанс. След години, когато работех за престижна компания, същите ми казаха -- имаше голям късмет.
После се преместихме да живеем всред тези пусти хълмове в необитаема къща. Всички близки казаха -- луди сте, правите грешка. Когато с много труд стегнахме къщата, създадохме градина и мястото стана красиво и уютно, хората казаха -- имахте късмет с този дом.
Когато родихме Самуил у дома, всички пак казаха -- голям късмет изкарахте, че нямаше усложнения.
А дали наистина всичко е въпрос на късмет, а живота -- лотария?
Нима жената на видеото е просто късметлийка, а раждането -- руска рулетка?
Аз не мисля така. А вие? |
 | myrik wrote on Sep 24, '07, edited on Sep 24, '07 Споделям мирогледа ти и чета с интерес! Благодаря! |
| Ами разкажи ни за личния си опит, по-интересно ще е (както в последния пост). От теб (вас) определено има какво да се научи, но проповедническият ти стил ми идва много в повече. Честно казано, така ме дразни, че не мога да те вема насериозно (защото явно ти самият се вземаш твърде насериозно) и да ти повярвам. И тези приказки за демонизъм и сили на злото, дрън-дрън. Хората искат да правят пари, sex sells, рекламите се слагат близо до най-уязвимите консуматори - подрастващите, парите са достатъчно обяснение и няма защо да търсиш ръката на Нечестивия тук, комерсиализмът е достатъчно нечестива работа, гадно е, че живеем в такъв свят, но има много начини да му се противопоставиш и без да избягаш в гората.
Айде сега разкажи малко повече, ако искаш, как успя със 100 долара в Канада; как ти хареса там; защо не ти хареса и се върна. Кажи за къщата - явно че е готино там, какви са неудобствата, имаш ли понякога колебания и желание да се върнеш в града? Не ви ли е самотно? И като твърдиш, че и от компютъра трябва да дършим далеч децата си, ти успяваш ли да го направиш? Сподели, ще ни е интересно. |
| ludmil wrote on Sep 25, '07, edited on Sep 25, '07 За одисеята ми в Канада сигурно мога да напиша книга. Това бяха 7 дълги години, най-дългите в живота ми вероятно. Да се потопиш в един коренно различен свят, наистина коренно различен във всеки аспект -- самоопределеност на хората, самосъзнание, насока на волята, духовност, морал -- това те променя... Когато се върнах у дома имах чувството че се връщам в средните векове -- цареше (и все още го има) тотално невежество. Почти липсва у българина осъзнатост за взамната връзка с природата. Канадеца не е безразличен към проблемите с околната среда. Той много добре знае, за ползата от вегетарианството, знае че храната в магазина е генетично-модифицирана, облъчена с радиация и пълна с консерванти. И с избора си казва тежката дума. Затова във всяка закусвалня, от Мак Донълд до кварталната ще ви предложат вегетариански специалитети. Във всеки квартал има магазин за биологични стоки (дрехи, книги, перилни препарати, билки, козметика и т.н.), във всеки супермаркет има щанд с биологична продукция. Там има самоосъзнати хора, които искрено работят в тази насока и всички ги знаят -- David Suzuki, Kevin Trudeau и други. Трябваше да бъдете там, когато се разбра, че фирмата Kellog's използвала генетично модифицирана царевица за детските закуски. Ако това беше се случило в България щеше да мине и замине покрай ушите на родителите. Там се организираха масови протести във всички големи градове. Бях свидетел -- стотици родители, носят огромна царевица-мутант през града. Същото е било в Торонто, Ванкувър, Калгари. И разбира се под този натиск безскрупулната политика на корпорациите ще се огъне... Имаше случай, когато компанията Монсанто искаше да въведе нова технология, наречена Терминатор. Това е генетично въздействие върху растенията при което те дават голям урожай и но след това семената им са стерилни, т.е. не стават за посев. И трябва да се купуват нови от фирмата. Опасността идва от там, че полените на генетично-стерилизираните растения могат да опрашат други в дивата природа и тогава последствията ще са непредсказуеми. Общественият натиск срещу Терминатор беше огромен, корпорацията бе принудена да закрие технологията. И тoва се случи по ваше време, но вие чухте ли нещо? Не. За сметка на това у нас Монсанто се представя с много миловидно лице на пазара -- "храна за всички", "бъдеще за нас" и т.н. През 1995-та година шовинистичното правителство на Жак Паризо поиска да отдели провинция Квебек (наричана "La Belle Province") от Канада. Насрочен бе референдум. И тогава станах свидетел на чудо.  Кaнадци от цялата страна, от хиляди километри разстояние се вдигнаха и дойдоха в Монреал да изразят солидарността си, че искат да бъдем заедно, а не разделени. Без лични облаги от това, без някакво командване и организация. Беше грандиозно. Само в Монреал се събраха 15 хиляди, които носеха канадските флагове и скандираха -- "заедно", "не на разделението". Кога мислите ще стане това в България? Същото е било и в други големи градове на Квебек. И това изигра ролята си. Референдума се състоя, разделението беше на косъм, почти 50:50 но види се дори най-шовинистично настроените кебекари разбраха, че разделението не е по-добрият път. И гласуваха против. И много още примери мога да ви изброя с една единствена идея -- високата осъзнатост на хората, че ТЕ, а не правителствата и корпорациите, правят живота по-добър. И сега разбирате, какъв бе контраста, когато се върнах и видях едно невежество, овчедушие, пасивност... И се опитвам да променя нещо... с наставническия си тон. Това, което тепърва започва да проблясва в България като екологична загриженост за планетата, грижа за детето, права на майката и родилката, грижа за личното си здраве е отдавна стандарт на живот в Канада. Тези неща, за които пиша и са революционно нови сред вас -- раждане у дома, деца-индиго, ЕБХ и т.н. но се знаят и прилагат в Канада от поне 30-40 години насам. Eто тук и тук изгледи oт квартала в който живеех (в последните години де, не в началото :) -- както виждате няма огради, и ще ви кажа -- вратите там не се заключват. Аз самият не я заключвах, дори и нощем... За сметка на това сутрин рано можеше да се видят спортуващи пенсионери в парка -- на кънки или велосипед, други баби и дядовци правят упражнения на изгрев слънце. У нас единствено дъновистите го правят но и на тях гледаме като на ку-ку. Откъде мислите знам за тези радикални неща, катоо ЕБХ, домашно раждане и т.н.? Това е начин на живот във втората ми родина -- Канада. И въпреки подигравките, нападките, осмиването аз ще ги покажа и тук. Пък който иска да избира. Защото нито царя, нито президента ще го направят. А и това не е тяхна работа. Системата на "болесточакане", в която се е превърнало здравеопазването е просто отражение на битуването на Българина -- "аз ще живея както ми дойде а като се разболея има доктори и лекарства да ме оправят.". Или -- "като дойде време да раждам, ще вдигна телефона и ще звънна на линейката, в болницата знаят какво да правят". Не, не става така. Ако хората са информирани, и знаят какво е по-дорбо за здравето и за детето им, то и системата ще се промени. Във Британска Колумбия (провинция на Канада), например, медицинско осигурените хора имат право да избират дали да ползват болница и доктор или природолечител, било иглотерапевт, билкар и др. И за двете правителството ще плати. Но това е заради натиска за промяна от страна на хората. Хората не смятат за достатъчно да бъдат изпроводени с рецепта до близката аптека. Те искат да бъдат излекувани и научени на здраве. За живота ми там мога много да разкажа, за трудният път от от последен голтак до престижният офис. Но ако обобщя с няколко думи то ще е -- този който си помогне, му помага и Бог. Когато направиш най-доброто от себе си, Бог додава липсващото. Затова и не вярвам в късмет. Вярвам, че човек сам си постила, с честността си, вярата си, с упоритостта си. Вярвам, че има една сила, която закриля такива хора. И нищо лошо не може да им се случи, било домашно раждане или скачане с парашут. |
| Ееее, сега нови двайсет. "Революционно нови неща", които не сме и чували досега, и които били стандарт на живот в Канада. Само ти си бил в чужбина и само ти си видял как живеят белите хора, и сега се опитваш да ни вкараш и нас в правия път. Ще ти кажа директно какво е новото за мен в твоите писания: всичко, което идва от една религиозна общност, към която мисля, че принадлежиш. Сам можеш да кажеш коя е. И кой е Учителя. Това учение не идва от Канада, нали? Останалото, за което пишеш, нито ми е революционно, нито чак толкова ново и непознато, интересно ми е да го чета, но не мисли, че ти си открил топлата вода, а ние сме аборигените, които чакат да им я покажеш. |
| И моята мечта е да живеем на село. Сега почти на село живеем - кварталът ни изглежда като твоят в Канада, но намирисва на крави. И баби-гимнастички има. :) А като си помисля, че точно генно-модифицирана царевица щеше да ми е работата сега... Човек наистина си отваря очите за много неща, сблъсквайки се със съвсем различни култури. Но си мисля, че е много егоистично да следя за собствения си живот, а да не мога да направя нещо за глобалния... Как? И как да си опазя детето от компютрите, като с тях си вадим хляба? |
| ludmil wrote on Sep 25, '07, edited on Sep 25, '07 Ееее, сега нови двайсет. "Революционно нови неща", които не сме и чували досега, и които били стандарт на живот в Канада. Само ти си бил в чужбина и само ти си видял как живеят белите хора, и сега се опитваш да ни вкараш и нас в правия път. Ще ти кажа директно какво е новото за мен в твоите писания: всичко, което идва от една религиозна общност, към която мисля, че принадлежиш. Сам можеш да кажеш коя е. И кой е Учителя. Това учение не идва от Канада, нали? Останалото, за което пишеш, нито ми е революционно, нито чак толкова ново и непознато, интересно ми е да го чета, но не мисли, че ти си открил топлата вода, а ние сме аборигените, които чакат да им я покажеш. А щом като знаеше за Монсанто Терминатор какво направи за да ги спреш? Като знаеш, че в детските храни се слагат генетично-модифицирани продукти, какво стори за спреш това? Ето, това ни отличава от Канадците. Те не се крият зад паравана "от мен нищо не зависи" или "има си министри за тая работа". Напротив, канадецът казва -- "АЗ ПРАВЯ НЕЩАТА!!!"В България също може да стане, но трябва Канадска упоритост. Онзи, сатанинския плакат пред училището го махнаха, но след като се обадих на няколко места. А колко учители и родители са минавали покрай него, всеки ден, и са си затваряли очите. Но сега искат 100% увеличение на заплатите... В района в който живея върлуват цигани, които крадат всичко, и кмета нищо не прави, защото така му изнася -- те се самоиздържат не се налага да им търси работа и да се занимава с проблемите им. Комшиите само мърморят и всеки се оправя сам за себе си. Писах писмо до областния управител, до кмета -- глас в пустиня. Писах до президента -- глас в пустиня. И когато се свързах лично с еврокомисаря Оли Рен и му изпратих снимки и материали, нещата изведнъж се размърдаха... развънняха се от София, лично началника на полицията ме викна на среща за "да обсъдим решаването на проблема"...  Когато се разбра, че земите на хората ще влязат в Натура 2000 и няма да могат да ги продават на строителните фирми собствениците наскачаха на митинги. А когато се секат и палят горите защо не излязат да стачкуват против това? Това са примери за разликата между осъзнатия човек живеещ за другите и егоиста, мислещ само за личното си благото. Не е достатъчно човек да е информиран и да е чул. Той трябва да живее за останалите. Ето това е моята религия. В Канада има хора от цял свят, с различна вяра, религия, бит и етнос. И никой не вижда нищо сектантско, фанатично в ближния, само защото е споменал Бог, но всички общо се борят за по-добрия живот. Честно ти казвам -- за 7 години НИТО ВЕДНЪЖ не чух канадец да мърмори срещу правителство, да обсъжда политиците, министрите или съседа отсреща. Може би нямат време за мърморене, защото те са заети заедно да правят живота си по-добър? |
| ludmil wrote on Sep 25, '07, edited on Sep 25, '07 И моята мечта е да живеем на село. Сега почти на село живеем - кварталът ни изглежда като твоят в Канада, но намирисва на крави. И баби-гимнастички има. :) А като си помисля, че точно генно-модифицирана царевица щеше да ми е работата сега... Човек наистина си отваря очите за много неща, сблъсквайки се със съвсем различни култури. Но си мисля, че е много егоистично да следя за собствения си живот, а да не мога да направя нещо за глобалния... Как? И как да си опазя детето от компютрите, като с тях си вадим хляба? Знаеш ли, изглежда всичко е въпрос на приоритети. Канадците ме научиха на много неща. Те не се привързват към град, дом, вещи, дори идеи. Готови са винаги да сменят тези неща за по-добри. Всяко лято из кварталите започват да сноват малки камиончета за пренасяне на багаж -- нанасят се новодомци, изнасят се предишни жители. Ненужните вещи се разпродават на гаражна разпродажба за долар-два. Така хем новодошлите имигранти ще си набавят нужните вещи, хем и хората няма да трупат.
Ако приоритета ти е да бъдеш здрава и отгледаш здраво дете, тогава посоката е извън града. Преди да дойда тук, в един непознат град, където не познавам никого, работех в София като дизайнер. И някак си имаше колебание да оставя сигурността на високата заплата и да се гмурна в това приключение. Знаех, че в провинцията няма работа и заплатите са ниски. Но в Канада съм оцелявал в къде по-абсурдни и безизходни ситуации и това ми помогна да взема решение. Сега не мога да си представя да живея в София, въпреки, че 30 години от живота ми са минали там.
Ако си уверена и знаеш, че крачката, която правиш е за доброто на детето, какво по-важно от това? Бог ще ти помогне, щом си искрена в постъпките си.
Компютъра е просто инструмент, като чука, нищо повече. С чука детето може да забие пирон или да си удари пръста. |
| Ludmil, мааалко преиначаваш нещата. Защото когато преди половин година тръгнахме да правим сайта за ЕБХ, активно (не непременно домашно) раждане, кърмене и пр., ти се включи да помагаш, но после се оказа, че твоята идея е радикално различна от нашата и тогава на ЛС ни писа разни неща, които стреснаха доста от нас - как един невярващ родител можел да отгледа детето си без памперси и със слинг, но в крайна сметка то ще стане същият рушител, като тях, ще върви през живота и ще сее разруха с мислите си и неправилните си емоции. Цитираше разни текстове от Дънов и от Виссарион, които едва ли си открил в Канада. И именно това ни раздели тогава. Аз също съм за естествените неща. Направихме и сайт, знаеш - www.estestveno.com. И аз правя неща, които смятам, че са в полза на обществото, помагам на другите да открият нещата, които аз съм открила и смятам за правилни - не си уникален, ще знаеш. Други от нас пък са се захванали сериозно с екология и също променят общественото съзнание и пр. (basilisk Например). Не сме се събрали стадо овце тук и доста обидно ми изглежда да ни третираш като такива. Това, от което аз лично се пая, и бих искала да предпазя и другите си приятели, които съм поканила в Мултиплай, доколкото ми е възможно, е именно фанатизма, самозабравянето, убедеността в собствената правота и всеобщата погрешност на останалите. Иначе и мен ме дразнят рекламите на водка Флирт, не защото са сатанински, а защото са пошли и развращаващи. Но фанатизмът ме дразни не по-малко. |
| ludmil wrote on Sep 25, '07, edited on Sep 25, '07 да, тогава осъзнах, че не може домашното раждане и ЕБХ да са самоцел. Сега има много първенюта, които са вегетарианци или карат екологични коли, но това с нищо не ги променя. Целта за мен е друга -- да отгледаме невредоносни деца. Деца, които да познават само любов, хармония и радост. И да живеят за другите. А раждане, зачатие и хранене са само стъпки към тази цел, но не бива да се спира на тях, както е със сайта ви. Виссарион, Дънов, Йогананда, Порфирий Иванов, Щайнер са хората с много опит и мъдрост. Това, за което говоря по-горе се прави в момента в селището на Виссарион в тайгата. Там претворяват теориите в практика. За децата е построено детско училище в което редом с уроците те се учат на създават изкуство с ръцете си. Няма съревнование между тях, нямат и оценки. Написани са нови приказки за малките, без насилие, съвсем нова музика е създадена. Учебната програма е наситена с театър, музика, рисуване, пеене и работа всред живата природа -- растения, животни, земя. Щайнеровите училища са стара традиция в много държави. Боян Боев е написал прекрасна книга за децата и педагогиката, базирана на учението на Петър Дънов. Порфирий е завещал много страници за бъдещите деца. И това са все инструменти, с които разполагаме за да променим живота си. Знам, на фона на безразличието на българина, на пасивността и безхаберието на хората, настояването на един човек към промяна изпъква като фанатизъм. Повярвай ми, никой в Канада не ме е наричал фанатик. Това там се нарича НЕПРЕКЛОННОСТ. И с нея хората правят промяната. |
| Ние тук влизаме ли към фона на безразличие, безхаберие и пасивност? Моля да уточниш.
И стига с тая Канада. Не знам дали си проповядвал същото там, както правиш тук. Съмнявам се обаче. Нали там си ги научил тези неща? Какво тогава си им проповядвал?
А за Щайнеровите/Валдорфските училища има и доста негативи, бистрили сме ги вече. Нали именно там основният символ е пентаграма? |
| И още нещо да ти кажа. В Канада всичко е прекрасно, както го описваш, но именно там твоят фанатизъм изобщо не би минал, защото е общество, което се гради на различията и толерантността. Там обединяващото може да е грижата за природата, за другия, гражданското общество, а вярата си е нещо лично и никой никого не убеждава в нещо, и никой никого не осъжда. А ти си тръгнал по обратния път - за теб екологията, природосъобразният живот и пр. е външната обвивка, ти искаш да наложиш виждането си за Новия човек и да погледнеш всичко през призмата на своята вяра. И който не се вписва - е рушител, овца и пр. И цялата тифилософия се гради на осъждането на различните от теб. Което именно намирам за фанатично. Хората сме различни, вярваме в различни неща - но трябва да има любов към ближния, независимо от тези различия. Така поне учи Исус, но ти май него много не го признаваш за авторитет, а? |
| ludmil wrote on Sep 25, '07, edited on Sep 25, '07 И още нещо да ти кажа. В Канада всичко е прекрасно, както го описваш, но именно там твоят фанатизъм изобщо не би минал, защото е общество, което се гради на различията и толерантността. Там обединяващото може да е грижата за природата, за другия, гражданското общество, а вярата си е нещо лично и никой никого не убеждава в нещо, и никой никого не осъжда. А ти си тръгнал по обратния път - за теб екологията, природосъобразният живот и пр. е външната обвивка, ти искаш да наложиш виждането си за Новия човек и да погледнеш всичко през призмата на своята вяра. И който не се вписва - е рушител, овца и пр. И цялата тифилософия се гради на осъждането на различните от теб. Което именно намирам за фанатично. Хората сме различни, вярваме в различни неща - но трябва да има любов към ближния, независимо от тези различия. Така поне учи Исус, но ти май него много не го признаваш за авторитет, а? Виж, аз не мога и не желая да променям нечии възгледи. Щом виждаш тайни намерения и фанатични конспирации зад думите и делата ми, остани си с убежденията. През тази призма Ти ще виждаш и останалите -- всеки еколог, природолюбител или педагог с различни от твоите възгледи ще е конспиратор и таен проповедник на фанатична религия...
В света се говори от 2000 години за любов и при все това сме стигнали до крайна степен в студенина и отчуждение. Говорим за любов а с безлюбието си към Земята я опустошихме до неузнаваемост.
Какъв е смисълът тогава да продължаваме да си приказваме за Любов, за Христос, като в следобедна раздумка на чай? Ти искаш така да вършим нещата -- хубаво, без убеждения, егоизма на никой да не бъде засегнат, на всеки да му е приятно. Да, може да е приятно, но след раздумката всички се разотиват и си карат както преди...
Точно това ни отличава от Запада. И точно затова хората на Запад успяват а ние затъваме и затъваме. Вече сме най-бедната и болна нация в Европа. Сега ще гоним световния рекорд... Не смяташ ли, че нещо е нередно с хората в тази държава? И че да се търсят негативните аспекти в нещата, пък било и на Валдорфската педагогика или Дънов е болестно състояние?
Ето ти пример, казваш "цялата [ти] философия се гради на осъждането на различните от теб.", а къде виждаш по-горе да съдя и обвинявам хората?
|
| Еми, пентаграма ли те плаши? Научи повече за него и ще видиш, че не е страшен :) |
| А не е ли болестно състояние обратното - да се търсят негативите на цивилизацията, която ти по всякакъв начин осъждаш? И пак не ми отговори на въпроса - ние, пишещите тук, спадаме ли към рушителите и о вците по твоите критерии? Защото явно много от нас се вълнуват от естествени неща, но не споделят твоята философия и духовни убеждения. Мен лично те направо ме плашат. |
| ludmil wrote on Sep 25, '07, edited on Sep 25, '07 А не е ли болестно състояние обратното - да се търсят негативите на цивилизацията, която ти по всякакъв начин осъждаш? И пак не ми отговори на въпроса - ние, пишещите тук, спадаме ли към рушителите и о вците по твоите критерии? Защото явно много от нас се вълнуват от естествени неща, но не споделят твоята философия и духовни убеждения. Мен лично те направо ме плашат. Всеки следва убежденията си. Аз споделям моите, който иска да ги чете. Не задължавам никого с нищо.
А и говорим за неасистираното раждане... и "късмета" на тази жена. Мислите ли, че тя е разчитала просто на късмета си или е била водена от вярвата, че всичко ще мине нормално? Защото това са две житейски философии.
Едната е тази на атеиста, който смята, че събитията в живота са случайни и непредвидими. Добрите събития те наричат "късмет", лошите -- "неудачи", "нещастия". За тях няма кармични закони нито Бог, които да влияят на човешкия живот.
Другата философия е тази, че с вярата в собствените си сили и Бог човек може сам да твори съдбата си. Неудачи няма, всичко, което се случва в живота е за добро. |
| Черно и бяло, атеисти и вярващи, добри и лоши... в живота има много нюанси, които на теб малко ти убягват. |
| възможно е, въпрос на съзряване и мъдрост... |
| Aми да, време е да съзрееш и помъдрееш :). И не можеш да делиш така нещата - в природата всичко (респ. раждането) е лесно и красиво, в града - всичко е трудно и противоестествено. Има и от едното, и от другото и на двете места. Много се радвам за всяко успешно домашно раждане и е хубаво да видим на филмче колко лесно може да бъде, но има много случаи, които не завършват така романтично, въпреки че майката е вярвала в Бог, в природата, в себе си и в какво ли още не. Както по-горе беше писано, и в природата има много трудни и измъчени раждания, да не се лъжем и създаваме фалшиви очаквания. Човек, който е решил сам да поеме отговорността за раждането си в домашни условия, трябва да е готов за вскичко, да предвиди и усложненията - иначе един нещастен случай ще лежи на твоята и моята съвест. На твоята, защото си създал фалшиви очаквания, и на моята, защото съм премълчала и не съм опитала да изкажа контра мнение, когато съм сметнала за необходимо. |
| не знам как да цитирам, но Людмил каза:
"в района в който живеем има много овце и кози. Всяка година раждат -- това са стотици раждания. Говори съм с овчарите, смъртните случаи са редки. Ако има, това е естествена селекция -- болни, увредени животни, в природата има такива механизми."
Ако този подход се приложи при хората, и сме щастливи че на няколко стотин раждания има само няколко смъртни случая ... не знам какво да кажа. В общи линии за хората се целим към нулева смъртност, и всеки смъртен случай ни шокира много. Мен поне. И хората, които познавам.
Радвам се, че Мирена е била от многото , а не от тези няколко, но ако се беше случило обратно , дали пак така щеше да се отнасяш към тази статистика? |
| ludmil wrote on Sep 26, '07, edited on Sep 27, '07 Всеки ден, дори докато пиша това, стотици хора напускат този свят. И ТОВА Е естествена природна селекция, само че не искаме да я наречем така. Наричаме я просто с други думи -- катастрофа, нещастен случай и т.н. Но отказваме да видим истината -- това Е естествена селекция. И всички са подвластни на нея -- царя, просяка, овцата ... Ако целим нулева смъртност, не трябва ли първо да забраним автомобилите? Само за 10 години в автомобилни катастрофи са загинали повече жени и деца, отколкото при всички раждания от 100 години насам... Нека да си светим часовниците с цифрите: По пътищата на страната ежегодно стават над 80 000 пътнотранспортни произшествия, при които загиват над 1000 души и над 9000 биват наранявани.Това значи, че ВСЕКИ ДЕН ден 24 човека се нараняват или осакатяват, а 3-ма загиват и то често по вина на други. Статистики на домашните раждания в Англия и Холандия показват, че у дома се ражда по-сигурно, че дори при най-рисковите, неасистираните раждания детската смъртност е 7 пъти по-ниска, отколкото в болницата. При нормалните, асистиранит от акушерка, домашни раждания, смъртността е 20 пъти по-ниска, отколкото в родилен дом. Рискът да отидеш с колата на работа и да загинеш от автопроизшествие е много по-голям отколкото ако раждаш у дома.Когато кача сина си в автомобила при мен аз статистически го излагам на много по-голям риск, отколкото при раждането му у дома. Невероятно, но факт. При все че всеки ден 30-човека неизбежно ще бъдат осакатени или ще загинат в колите си, никоя майка няма против детето й да се вози в автомобил, но виж, като кажа "домашно раждане" всички скачат -- ауу, каква опасност, как може такава безотговорност...  Не показва ли това, че цялата тази история за "сигурност" и "безотговорност" е една игра на съзнанието? На готовите концепции инсталирани там от социума. Толкова е лесно да се интегрират в съзнанието на хората готови модели, в които те дори не се осъмняват. На запад има цели институти, които се занимават с brainwashing, или въздействие върху тълпата. Има начини, чрез медии, филми, вестници и др. да внушат на хората, че само вътре в системата те се чувстват сигурни. Там, където всяко нещо струва пари. Безплатните неща, които не движат системата се изхвърлят навън -- самолечение с билки, домашно раждане, гледане без памперси и т.н. И се ограждат с митове, които се внедряват в хората -- че алтернативните неща са свързани със опасни секти, че ако се лекуваш без доктор ще увредиш себе си, че ако родиш детето си у дома ще съжаляваш. И така нататък, списъка е дълкъг.... След цял живот въздействие човек престава да вижда реалността, а само внушените му митове. |
| Не знам дали амо така ми е струва, но пак се случва да не отговориш директно на въпрос, а да пренасочиш разговора към други проблеми.
Както и да е. Не си длъжен да отговаряш, когато нямаш отговор или не ти се казва нещо.
"иначе един нещастен случай ще лежи на твоята и моята съвест ... защото съм премълчала и не съм опитала да изкажа контра мнение,"
аз го направих, от тук насетне всеки и има глава на раменете.
Надали ще ти кажа нещо , което не си чувал.
За мен проповедническия етап в живота ми премина, поне за сега.
|
| ludmil wrote on Sep 27, '07, edited on Sep 27, '07 Ако аз карам семейството с колата и детето загине, този нещастен случай ще лежи на моята съвест. Какво тогава да правя? Цял живот да ходим пеш? И какъв всъщност ти е въпроса? Спекулации за "АКО нещо... " в бъдещете неизвестно време не е въпрос. Това са предположения в рамките на фантазията. Ако утре падне метеорит върху къщата ти, ако съседа ти подари крава... |
| въпросът е в това, че клипът, който коментираме е за домашното рождане, а не за крави, метеорити и ПТП. или други опасности, грозящи човешкия род. не е ли интересно как стихнахме от:
"Лелееееее...шашнах се изглежда толкова лесно." до "Ако утре падне метеорит върху къщата ти, ако съседа ти подари крава... "
Въпросът ми беше дали можем с лекота да приемем смъртността на животните при раждане като нормална и да я приложим към смъртността на жените при раждане.
Що се отнася до рисковете на домашното раждане, не мисля че са въпрос на спекулации за бъдещето, по-скоро спомени от миналото. все пак в болница се ражда от сравнително скоро.
позицията ми не е за или против раждането в домашни условия. просто не ме кефи, когато нещата се представят в крайности и човек си затваря очите за всички подробности, които не са в противоречие и са неудобни за неговите теории и философия.
мисля, че се отклонихме доста от темата и аз лично ще спра. на една стъпка сме да започнем просто суетно да си чешем пръстите в клавиатурата. |
| ludmil wrote on Dec 21, '07, edited on Dec 21, '07 Аз усещам, че част от усложненията при раждане се дължат на раждане в непривична, чужда, често стресова обстановка. Нека не забравяме -- детето в корема чува, "вижда" и усеща всичко, което става отвън. То също познава домът си, емоциите на майка си и изпитва страх, паника или неувереност ако е на чуждо място и майка му се чувства неуверена и се притеснява. А ако то се "панира" преди раждането, може да започне да се върти, да ръкомаха и това неминуемо ще доведе до трудно раждане с всевъзможни усложнения...
Чувам отново и отново родилки да казват -- АКО, АКО, АКО... ако не бяха докторите да ме спасят, защото "моето се роди с усукана около врата му пъпна връв", "в неправилна поза", "с ръката напред" и т.н. Но защо никой не се запита, дали въобще щеше да ги има тези усложнения, АКО бяха родили в позната обстановка, където се чувстват сигурни, защитени, с поддръжката на любимия й човек?
И защо продължава да НЕ СЕ ЗАЧИТА участието на детето в раждането?
Нека не забравяме -- детето в корема чува, "вижда" и усеща всичко, което става отвън. То също познава домът си, емоциите на майка си и изпитва страх, паника или неувереност ако е на чуждо място и майка му се чувства неуверена и се притеснява. А ако то се "панира" по време на раждането, може да започне да се върти, да ръкомаха и това неминуемо ще доведе до всевъзможни усложнения...
Та то не е просто някакъв самун хляб, който трябва да се извади от майката, ТО Е ЖИВО, чувстващо същество, което реагира на всичко, и всъщност, от неговата реакция и увереност зависи МНОГО процесът на раждането. А това в болницата абсолютно се игнорира, там жената е просто обект на израждане -- тя не може да избира поза, мястото, любимите си хора. Никой не зачита инстинкта й и чувствата на бебето в нея - докторите следват само показания на апаратите и стандартна процедура за израждане. |
| ludmil wrote on Mar 11, '08, edited on Jul 14, '08 Каня ви да прочетете историята на Росица, която преди няколко дена роди у дома. Раждането е било като това на видеото горе. http://homebirth.beinsa.info/ |
| |
